top of page

База данни на вакъфските сгради в България

Цели и задачи

Липсата в досегашната научна литература на систематични данни за сградите, владени от вакъфите на територията на дн. България през периода на османското владичество и съдбата им в следосвобожденската епоха подтикна екипа към опит за съставянето на втори масив с данни. Базата данни за вакъфските сгради е в директна семантична връзка с тази за вакъфските селища и допринася за дълбочинния анализ на значимостта на мюсюлманските благотворителни фондация в османската епоха и тяхната съдба в рамките на независимата българска държава. 

Целта да тази база данни е да предостави качествена количествена информация за броя, вида и местоположението на по-важните обществени сгради, построени и управлявани от вакъфите на територията на България. Масивът с данни, отнасящ се до османския период освен, че осветлява редица важни механизми от функционирането на вакъфските система в контекста на империята на практика се превръща в необходимата основа за изследвания върху съдбата на вакъфския сграден фонд в рамките на следосвобожденска България.   

Изследователски подход, стратегия и извори

Подобно на базата данни за вакъфските села, поради липсата на достъпни, готови за използване данни във вторичната литература екипът е практически принуден да търси такива основно в разнородни първични източници. Изворите, използвани за събиране на данни за вакъфски сгради са не само съставени на различни езици – арабски, османотурски, български, турски, западноевропейски езици, използвани от пътешествениците и т.н., но се различават драстично и по типовото си многообразие. От една страна писмените извори варират от наративни текстове до административни актове и финансово-счетоводни документи, а от друга достигат до визуални материали със значима историческа стойност като гравюри, акварели и стари фотографии на изчезнали сгради, както и в отделни изолирани случаи техните архитектурни планове, заснети преди унищожаването на сградата.   

Огромният масив от данни, който би могъл да бъде извлечен от изворите подтикна съставителите на базата да филтрират само най-значимите обекти и да изоставят акумулирането на данни за второстепенни и третостепенни обекти, като например различни по тип магазини (дюкяни) и др. имоти, владени от вакъфите. Техните наеми несъмнено съставляват важна част от общите приходи на вакъфите и ролята им при осветляването на икономическата роля на институцията е значима, но огромният им брой би наложил събирането на обобщени данни за вакъфските сгради да се проточи в необозримото бъдеще и да постави под въпрос успешното завършване на базата. По тази причина базата включва единствено важните обществени постройки на вакъфите, като молитвени домове (джамии и месджиди), различни по тип мюсюлмански училища (медресе, мектеб, дерсие), обществени библиотеки, благотворителни кухни за бедни (имарет), дервишки обители (завие/текке), публични бани (хамам), ханове и кервансараи, гробници на мюсюлмански светци (тюрбе), важни обществени чешми и др.

Най-значимият източник на информация за обществените вакъфски сгради през османския период, върху който екипът съсредоточава основно внимание са вакъфските учредителни актове (вакфие), които се съхраняват в архива на Главното управление на вакъфите в Турция (Vakıflar Genel Müdürlüğü Arşivi) в Анкара, Османския архив в Истанбул (Başbakanlık Osmanlı Arşivi), Ориенталския отдел на НБКМ и др. архиви. Тези документи, съставени на арабски или османотурски език, предоставят подробно описание както на институциите и сградите, финансирани от благотворителните фондации, така и на приходоизточниците, насочени към тяхната поддръжка. Друг важен извор на данни за различните по тип вакъфски сгради са многобройните счетоводни регистри на ислямските благотворителни фондации (евкаф мухасебе), които съдържат детайли за извършени ремонти и капиталови вложения в недвижима собственост от страна на вакъфите. Едни от най-благодатните за изследователските цели на тази база данни са обобщените доклади от международните комисии, сформирани за решаването на „вакъфския въпрос“ след създаването на националната българска държава. Често те включват пълни описи на вакъфския сграден фонд в различни части на страната. Към тези основни източници могат да бъдат добавени регистрите, съдържащи данни за назначаването на религиозен персонал в Османската империя (т.нар. хуруфат регистри), разнообразни по тип документи от местните архиви, бюджетите и отчетите на мюсюлманските вероизповедални общини, откъслечни сведения за отделни сгради, съдържащи се в пътеписите на османски и европейски пътешественици, множество фотографии от втората половина на ХІХ в., а също така гравюри, акварели и др.     

Приложение към доклад на вакъфската комисия, съдържащо опис на вакъфските сгради в гр. Добрич

Структура на базата

Структурата на табуларната база данни е минималистична и обхваща единствено следните ключово важни елементи, които биха позволили реализирането на аналитичната част на проекта през неговата втора фаза:  

ID – Единен, уникален идентификатор на вакъфска сграда

Object_Name – Име на обекта, според данните в извора или както е публично популярен.

Type – Тип на обекта

Waqf – Име на основателя на вакъфа, поддържащ обекта.

Place – Селище, в което се намира сградата.

LatitudeN – Географска ширина на идентифицирания обект.

LongitudeE – Географска дължина на идентифицирания обект.

Source – Искови данни на източника на информация, включващи сигнатурата на документа и страница на записа.

Date – Дата на източника на информация за конкретния запис.

Loc_Cert – Сигурност на точността на локализация на обекта.

Comment – Допълнителна информация, свързана със записа.

Картата е достъпна също и в секция Интерактивни карти

Публичен достъп до данните

След приключването на проекта всички данни и произведените на тяхна основа шейп файлове бе бъдат публично достъпни и предоставяни безвъзмездно за научна употреба на заинтересовани лица. Ако бъде постигната взаимоприемлива договорка с екипа на проект Исторически ГИС на Югоизточна Европа в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, данните от вакъфския проект биха могли да бъдат визуализирани на разработената от този проект интерактивна платформа за споделяне и обработка на дигитални данни.  

bottom of page