ВАКЪФИТЕ В БЪЛГАРИЯ

Подобно на базата данни за вакъфските села, поради липсата на достъпни, готови за използване данни във вторичната литература екипът е практически принуден да търси такива основно в разнородни първични източници. Изворите, използвани за събиране на данни за вакъфски сгради са не само съставени на различни езици – арабски, османотурски, български, турски, западноевропейски езици, използвани от пътешествениците и т.н., но се различават драстично и по типовото си многообразие. От една страна писмените извори варират от наративни текстове до административни актове и финансово-счетоводни документи, а от друга достигат до визуални материали със значима историческа стойност като гравюри, акварели и стари фотографии на изчезнали сгради, както и в отделни изолирани случаи техните архитектурни планове, заснети преди унищожаването на сградата.   

​

Огромният масив от данни, който би могъл да бъде извлечен от изворите подтикна съставителите на базата да филтрират само най-значимите обекти и да изоставят акумулирането на данни за второстепенни и третостепенни обекти, като например различни по тип магазини (дюкяни) и др. имоти, владени от вакъфите. Техните наеми несъмнено съставляват важна част от общите приходи на вакъфите и ролята им при осветляването на икономическата роля на институцията е значима, но огромният им брой би наложил събирането на обобщени данни за вакъфските сгради да се проточи в необозримото бъдеще и да постави под въпрос успешното завършване на базата. По тази причина базата включва единствено важните обществени постройки на вакъфите, като молитвени домове (джамии и месджиди), различни по тип мюсюлмански училища (медресе, мектеб, дерсие), обществени библиотеки, благотворителни кухни за бедни (имарет), дервишки обители (завие/текке), публични бани (хамам), ханове и кервансараи, гробници на мюсюлмански светци (тюрбе), важни обществени чешми и др.

​

Най-значимият източник на информация за обществените вакъфски сгради през османския период, върху който екипът съсредоточава основно внимание са вакъфските учредителни актове (вакфие), които се съхраняват в архива на Главното управление на вакъфите в Турция (Vakıflar Genel Müdürlüğü Arşivi) в Анкара, Османския архив в Истанбул (Başbakanlık Osmanlı Arşivi), Ориенталския отдел на НБКМ и др. архиви. Тези документи, съставени на арабски или османотурски език, предоставят подробно описание както на институциите и сградите, финансирани от благотворителните фондации, така и на приходоизточниците, насочени към тяхната поддръжка. Друг важен извор на данни за различните по тип вакъфски сгради са многобройните счетоводни регистри на ислямските благотворителни фондации (евкаф мухасебе), които съдържат детайли за извършени ремонти и капиталови вложения в недвижима собственост от страна на вакъфите. Едни от най-благодатните за изследователските цели на тази база данни са обобщените доклади от международните комисии, сформирани за решаването на „вакъфския въпрос“ след създаването на националната българска държава. Често те включват пълни описи на вакъфския сграден фонд в различни части на страната. Към тези основни източници могат да бъдат добавени регистрите, съдържащи данни за назначаването на религиозен персонал в Османската империя (т.нар. хуруфат регистри), разнообразни по тип документи от местните архиви, бюджетите и отчетите на мюсюлманските вероизповедални общини, откъслечни сведения за отделни сгради, съдържащи се в пътеписите на османски и европейски пътешественици, множество фотографии от втората половина на ХІХ в., а също така гравюри, акварели и др.     

​