© 2017 by vakif.bg

База данни на вакъфските селища в България

Цели и задачи

Въпреки качествените и количествените натрупвания, а също и несъмнените успехи при осветляването на множество и разнообразни исторически проблеми, за съжаление в рамките на близо вековното си съществуване данните, които българската османистика предоставя по отношение на вакъфите в България и владените от тях селища са дотолкова фрагментарни, че не биха могли да представляват основа на изследване, разчитащо на количествени данни за своите аналитични заключения. Погледнато в общ план, веднага би могло да се каже, че досегашните изследвания несъмнено са откроили факта, че ислямските благотворителни фондации (вакъфи), създадени на територията на дн. България по времето на османското владичество са изключително важен феномен, който би следвало да бъде изследван във възможно най-голяма дълбочина. Ясното осъзнаване на важността на вакъфския въпрос, обаче не е превъплътено в цялостно изследване по проблема. Доколкото въпросът е бил обект на научен интерес, резултат най-често са единични фрагментарни публикации, които, освен че почиват на твърде непълни количествени данни, като правило поставят акцент върху твърде противоречивата марксистка интерпретация на социално-икономическите отношения в османската държава и ролята и мястото на вакъфите в тях. Казано иначе – известно е, че вакъфите, съществували на територията на България, са изключително значим исторически феномен, но на практика не разполагаме с абсолютно никакви обобщени данни за обхвата му. Например, каква част от територията на страната се е намирала под директната администрация на вакъфите; колко са на брой вакъфските селища в България и какъв е техният абсолютен дял в съпоставка с всички селища в страната; колко данъкоплатци живеят в тях и каква част от приходите в страната владеят те; кои са основателите на тази вакъфи; могат ли да бъдат наблюдавани определени зависимости в краткосрочен и дългосрочен план и най-вече - имат ли реликтите от османската имперска система влияние върху политическия и икономическия живот на независима България?       

  

Целта да настоящата база данни от една страна е да компенсира абсолютната липса на обобщени количествени данни за селищата, владени от вакъфи на територията на дн. България, а от друга - да постави стабилна основа за задълбочени изследвания върху т.нар. „вакъфски въпрос“ в следосвобожденската история на България. Данните, които съставляват базата, са извлечени директно от непубликувани османски документални източници и целят да представят обобщена картина на владените от вакъфи селища в България, която се поддава на разнообразен квантитативен и пространствен анализ.

Изследователски подход, стратегия и извори

Изграждането на база данни със селищата в България, владени и администрирани от вакъфски фондации, несъмнено изисква интегрален подход, който съчетава статични хоризонтални данни, покриващи територията на цялата страна и диахронни вертикални засечки, осигуряващи контролни точки и предоставящи данни за настъпили във времето промени. Подходът, който екипът избра бе да използва серията от съкратени данъчни регистри от 1530 г., за да създаде критичен масив с данни за селищата, владени от вакъфите. Данните от 1530 г. покриват плътно територията на цялата страна и осигуряват надеждна хоризонтална основа, представяща общата картина на вакъфските селища в България. Селищата, идентифицирани като вакъфско вледение на територията на дн. България, са впоследствие локализирани с помощта на исторически карти и селищни справочници. Трябва да се подчертае, че липсата на надежден исторически справочник на географски имена (historical gazetteer) е особено неблагоприятно и затруднява работата на османистите в България. Към така локализираните селища са добавяни необходимите метаданни и атрибути и съответно въвеждани в базата. Данните от серии от по-късни вакъфски регистри осигуряват вертикалния контрол на данните и позволяват добавянето на селища, които влизат във владение на вакъфски фондации, основани в последствие или са усвоени/създадени от съществуващите вакъфи в даден, по-късен момент. Процесът на принос на данни е контролиран от администратор-османистит, който също така е отговорен за почистването на неизбежните технически грешки при въвеждането на данни. Финализираният вариант на базата данни позволява разнообразен по-нататъшен квантитативен и геопространствен анализ, включително и директното свързване в семантична мрежа (RDF) с другия голям масив с данни на проекта – този с вакъфските сгради на територията на България. Липсата на достъпни готови за използване данни на практика принуждава екипа да търси такива директно в първичните извори, а крайната цел е след обработката им те да бъдат оформени като свързан масив с данни за вакъфите в България, който би могъл да бъде свободно използван и от други изследователи за различни научни цели.    

Структура на базата

Основният принцип, следван от екипа при комплектуването на базата данни за вакъфските селища на територията на България, е нейната функционална простота. Едногодишният срок за съставянето на огромния масив с данни, както и фактът, че всички данни се извличат директно от първични османски източници наложи извличането на внимателно преценен санитарен минимум от данни, които ще послужат за аналитичната част на проекта. Разбира се заложената база данни е гъвкава и би могла да бъде разширявана, ако бъдещи допълнителни изследователски задачи наложат извличането на различни по характер данни.

Структурата на табуларната база данни е минималистична и обхваща единствено следните ключово важни елементи, които биха позволили реализирането на аналитичната част на проекта през неговата втора фаза:   

ID – Единен, уникален идентификатор на вакъфското селище

Name_bg – Съвременно име на идентифицираното вакъфско селище, според Единения класификатор на административно-териториалните и териториалните единици (ЕКАТТЕ) в България

Name_src – Име на селището, според записаното в извора. Записът на османски език е транслитериран на съвременна турчица.

Kaza – Административна единица, към която принадлежи селището в синхронния османски документ

Waqf – Името на владелеца на вакъфа и индикация, позволяваща диференциация, когато едно лице е основател на повече от един вакъф, които съответно издържат различни институции.

Waqf_code – Типологична класификация на вакъфите в базата (Вж. по-долу).

Source –  Искови данни на източника на информация, включващи сигнатурата на документа и страница на записа.

Date – Дата на източника на информация за конкретния запис.

N_Latitude – Географска ширина на идентифицирания обект.

E_Longitude – Географска дължина на идентифицирания обект.

Comment – Допълнителна информация, свързана със записа.

Типологична класификация на вакъфите в базата:

Slt – Вакъфи, основани от действащи османски султани.

FSFM – Вакъфи, основани от жени, членове на семействата на османските султани (османски принцеси).

Hoff – Вакъфи, основани от високопоставени османски управленци – велики везири, членове на Дивана, провинциални управители и др.

AkDMb – Вакъфи, основани от мъжки и женски династически членове на големите семейства на погранични (акънджийски) бейове.

OthrNbl – Вакъфи, основани от членове на османския провинциален нобилитет, с регионално или локално влияние.

 LocNbl – Вакъфи, основани от изтъкнати или заможни членове на локална мюсюлманска общност.

Fm – Вакъфи, основани от жени, които не принадлежат към управляващата османска династия.

Zve – Вакъфи, основани за издръжката на дервишка обител (завие/текке)

SmW – Малки вакъфи

OthrW – Други вакъфи

Предварителни резултати

Детайлният анализ на данните за вакъфските селища в България, събрани в рамките на първата година от проекта, е задача, която ще бъде реализирана в неговата втора фаза. Представените тук резултати имат предварителен характер и не би следвало по никакъв начин да бъдат разглеждани като окончателни. Категорично би могло да се каже, че допълнителната работа в детайл по базата данни ще доведе до локализирането на още много вакъфски селища, чието точно местоположение към момента остава неизвестно. Идентификацията на 80-90% от селищата, извлечени от изворите ще бъде считана за успех на проекта, особено с оглед на пълната липса на база данни със селищните имена от османския период. Представените тук резултати целят да откроят огромното значение на масива с данни за вакъфски селища през османския период и да подчертаят потенциала, който той притежава за различен по тип анализи, които ще бъдат реализирани от екипа в следващата фаза на проекта, а резултатите ще бъдат публикувани.

В следствие на работата на екипа върху базата данни на селища, владени от вакъфи, бяха идентифицирани 1153 селища на територията на дн. България, които са във владение и администрирани от ислямски благотворителни фондации. Огромният брой на селища, владени от вакъфи сам по себе си е показателен за значимостта на обекта на изследване и несъмнено подчертава стойността на научния интерес към феномена, както с оглед на периода на османското владичество, така и за следосвобожденската история на България. За съжаление наличните към момента данни за общото състояние на селищната мрежа в България под османска власт не позволяват по-прецизното контекстулизиране на наличните данни за вакъфските села. На практика в родната османистика до момента липсва обобщаващо изследване, което да представи макар и в груби щрихи надеждни данни за общия брой на селищата, съществували на територията на България през османския период. Този недостатък на съществуващата историография препятства ситуирането и анализа на наличните данни за вакъфски селища в един по-широк контекст. Въпреки видимо значителния им брой към този момент екипът ни не е в състояние да определи какъв е делът на владените от вакъфи селища спрямо общия брой на съществувалите в България населени места през епохата на османското владичество. С цел осигуряването на по-благоприятна и наситена с данни аналитична среда и ситуирането на наличните вакъфски данни в адекватен исторически контекст през втората фаза на проекта екипът ни ще събере обобщени данни за общия брой селища на ниво първична административна единица – каза. Този „субпродукт“ на проекта не само ще позволи задълбочен анализ на данните за въкъфските селища, но също така ще запълни значима празнина в историята на България под османска власт.     

Наличните към момента данни обаче позволят много ясна разбивка на основателите и респективно владелците на вакъфи в България, съгласно класификационната схема изложена по-гора. Обобщените резултати показват, че най-значим дял от селата, владени от вакъфи (близо половината – 47%) спадат към благотворителни фондации, основани от самите османски владетели. Значим е делът и на селищата, принадлежащи на вакъфи на висшите османски сановници (18%), на членовете на влиятелните акънджийски династии (11%) и на тези, попадащи в рамките на владенията на принцесите от османската династия (9%). Бъдещ подробен геопространствен анализ, включващ също така и данни за населението и приходите от тези селища, ще хвърли допълнителна светлина върху въпроса за създаването и функционирането на видимо забележими вакъфски клъстъри в различни части на страната.    

Вакъфски селища в България през османския период, класификация на база основател на вакъфа

От особено значение за проекта е съставянето на правдива картина, очертаваща размера на поземления фонд, владян от вакъфските села и промените през османския период, която би позволила качествени наблюдения върху промените, които настъпват след 1878 г. както в Княжество България, така и в Източна Румелия. Относително точното очертаване на вакъфския поземлен фонд е свързано с две необходими условия – от една страна задължително е селището, идентифицирано в изворите като вакъфско, да бъде абсолютно точно локализирано, а от друга е необходима информация за размера на землището на въпросното селище.  Първата година от проекта бе посветена на масирано събиране на данни и бе отдаден приоритет на идентифицирането на всички вакъфски села в България, което остави локализирането на издирените селища на втори план. Към настоящия момент екипът е локализирал около половината (521) селища от идентифицираните вакъфски владения. Както беше споменато и по-горе, внимателният детайлен анализ на наличната информация ще покачи значително процента на локализирани села през следващия етап на проекта. Поради това представените тук пространствени данни за вакъфския поземлен фонд през османския период се основават за момента единствено на локализираните от екипа села и реално би следвало да представят едва половината от земите, владени и администрирани от ислямските благотворителни фондации. По отношение на второто необходимо условие, а именно - притежаване на точни граници на селските землища към даден хронологичен момент, бе решено за аналитични нужди да се използват векторни полигони на съвременните селски землища. Това решение бе наложено от две обективни обстоятелства. От една страна благодарение на съществуването на дигитализиран кадастър, данни за землищните граници, които биха могли да бъдат използвани в специализиран софтуер относително лесно достъпни, а от друга - стои убеждението на екипа, че е абсолютно невъзможно да бъдат добити точни граници на землищата на над хиляда селища през османската епоха на базата на наличните исторически извори. Нещо повече, селското землище е относително консервативна категория и ако в рамките на разглеждания период селото не е сменяло мястото, нови села не са възниквали в неговото землище или съседни села не са изчезвали, каквито случаи несъмнено съществуват, то поне що се отнася до устойчивите, стабилни села, границите на съвременното селско землище би следвало да предлагат репрезентативна, ако не и относително точна представа за границите му в исторически план. Екипът има ясното съзнание, че подобен подход крие рискове от неточности на локално ниво, но в контекста на общата картина на страната, извадката от над хиляда села би следвало да очертава приблизително точна картина на вакъфския поземлен фонд през османската епоха.    

Идентифицирани и локализирани вакъфски села с прилежащите им землища. Забележка: Картата представя едва около половината идентифицирани вакъфски села. Карта: д-р Григор Бойков.

Идентифицирани и локализирани вакъфски села с прилежащите им землища върху Digital Elevation Model.

Забележка: Картата представя едва около половината идентифицирани вакъфски села. Карта: д-р Григор Бойков.

Картата е достъпна също и в секция Интерактивни карти

Публичен достъп до данните

След приключването на проекта всички данни и произведените на тяхна основа шейп файлове бе бъдат публично достъпни и предоставяни безвъзмездно за научна употреба на заинтересовани лица. Ако бъде постигната взаимоприемлива договорка с екипа на проект Исторически ГИС на Югоизточна Европа в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, данните от вакъфския проект биха могли да бъдат визуализирани на разработената от този проект интерактивна платформа за споделяне и обработка на дигитални данни.  

This site was designed with the
.com
website builder. Create your website today.
Start Now